Wednesday, 04 December 2019 15:25

Живот по Божията воля, старец Силуан Атонски

Written by

Ще направиш голямо добро на себе си ако се предадеш на Божията Воля.Тогава самия Господ е в душата.Никоя друга мисъл не може да влезе, и душата усеща Божията любов, дори и тялото да страда.Когато душата е предадена изцяло на волята на Бог, самия Господ я взема в ръката си и душата се учи директно от Него.Докато преди това Тя се е обръщала към учителите и писанията за поучение.Но рядко се случва учителят на душата да е самия Господ чрез благодатта на Светия Дух, и малцина са тези които знаят за това, (спаси тези които живеят по божията воля). Гордия човек не иска да живее според Божията Воля; той обича да бъде сам господар на себе си и не може да прозре, че човек няма достатъчно мъдрост да напътства себе си без Бог. 

И аз когато живеех в света не познавах Господа и Неговия Свети Дух, нито как Той ни обича.Разчитах на собственото си разбиране; но когато от Светия Дух опознах нашия Господ Иисус Христос,Сина Божий, моята душа се предаде на Бога и сега приемам всяко страдание което ме сполетява и си казвам:”Господ гледа над мен.От какво да се боя?”. Но преди не можех да живея по този начин.

Животът е много по лек на човек който се е предал на Божията воля,в немощ, в бедност или в преследване той мисли: -”Такова е Божието удоволствие и аз трябва да търпя заради греховете си”. В продължение на много години ме измъчваха тежки главоболия,които са трудно поносими, но спасителни,защото душата е смирена от боледуване. Душата ми копнее за молитва и бдение, но болестта ми пречи поради искането на тялото ми за почивка и тишина;и помолих Господ да ме изцели, но Той не ме послуша.Така че, следователно нямаше да е полезно за мене да бъда излекуван.

Ето и друг случай които се случи и за които ще ви споделя, където Господ побърза да се вслуша в мен и да ме спаси. На един празник ни дадоха риба - ден в трапезарията, и докато ядях, кост попадна в гърлото ми и се заби дълбоко в гърдите ми.Обърнах се към св.Пантелеймон, умоляваики го да ми помогне , тъй като лекарят не можеше да извади костта.И когато изрекох думата „лекувай”, душата ми получи този отговор:„ Оставете трапезата, поемете дълбоко въздух, изпълнете бузите си и кашляйте, и ще извадите костта с малко кръв.Това и направих.Излязох,издишах, изкашлях се и голямата кост се появи с малко кръв. И разбрах че Господ не ме е излекувал от главоболията, защото са полезни за душата ми.

Най-ценното нещо на света е да познаваш Господ и да разбираш Неговата воля, дори и малка част (от нея). 

Душа която е познала Бог, трябва във всичко да се подчини на Неговата воля и да живее пред Него със страхопочитание и любов в любовта, защото Бог е любов. С благоговение, защото трябва да вървим в страх да не наскърбим Бога чрез някаква зла мисъл. Господи, чрез силата на благодатта на Светия Дух, обещаваш ли че можем да живеем според Твоята свята воля? 

Когато благодатта е с нас ние сме по-силни духом, но когато загубим тази благодат ние виждаме нашата немощ, виждаме че без Бог дори не може да помислим за нещо добро.

О Боже на милостта, Ти знаеш нашата немощ. Моля те дай ми смирен дух, защото с Твоята милост, Ти даваш възможност на смирената душа да живее според Твоята воля.

Ти разкриваш своите мистерии за нея. Даваш и да познава Тебе и мощта на Твоята любов към нас.

Как да разбереш дали живееш според волята на Господ?

Ето един знак - ако сте притеснени от нещо, това означава че не сте се предали напълно на Божията воля, въпреки че може да ви се струва че живеете според нея. Този, който живее според Божията воля няма грижи. Ако има нужда от нещо, той предлага себе си и това което иска на Бог, но ако не го получи, остава също толкова спокоен, колкото все едно Бог му е дал това което е искал. Душа която се е предала на Божията воля не се бой от нищо, нито от гръмотевици, нито от крадци или каквото и да било. Каквото и да дойде : -”Такова е Божието удоволствие”, казва тя. Ако се разболее, тя си мисли, това означава че имам нужда от тази болест, иначе Бог не би ми я изпратил. И така мъдро се запазва мирът в душата и тялото.

Човекът, който приема собствените си мисли за благополучни, не е в състояние да се предаде на Божията воля, за да може душата му да има мир в Бога. Смирената душа е предана на Божията воля  и живее пред Него със страхопочитание и любов; с благоговение, да не би по някакъв начин да скърби Господ в любовта, защото е узнала как Господ ни обича. Душа която е отдадена във всичко на Божията воля почива тихо в Него, защото тя знае от опита си и от Светото писание че Господ ни обича много и бди над нас и над нашите души, като повелява всичко със Своята благодат в мир и любов.

Най-хубавото от всичко е да се предадеш на Божията воля и да понасяш скръбта имайки, доверие в Бога. Господ, виждайки нашето страдание,никога няма да ни даде повече отколкото можем да понесем. Ако ни се струва, че сме силно засегнати, това означава, че не сме се предали изцяло на волята на Бог.

Нищо не притеснява човек който се е отдал на Божията воля, било то болест, бедност или преследване.Той знае, че Господ в своята милост ни призовава.Следователно Светия Дух когото душата познава е свидетел.Но гордите и самонадеяните не искат да се предадат на Божията воля, защото харесват своя собствен път, а това е вредно за душата.

Аба Пимен казва: „Нашата собствена воля е като медна стена между нас и Бог, пречи ни да се приближим до Него или да обмислим Неговата милост.”

Винаги трябва да се молим на Господ за мир на душата,за да можем по-лесно да изпълняваме Неговите заповеди, защото Господ обича онези които се стремят да вършат Неговата воля и по този начин те постигат дълбок мир в Бога.

Този, който върши волята на Господ се задоволява с всички неща, дори да е беден, болен или страдащ, защото Божията благодат радва сърцето му. Но човекът, който е недоволен от своят жребий и роптае срещу съдбата си или срещу онези, които му причиняват обида, трябва да осъзнае че духът му е в състояние на гордост, която е взела от него чувството му за благодарност към Бога. Но ако е така с вас, не унивайте и не се губете в сърцето си, а се опитайте да се доверите твърдо на Господа и да Го помолите за смирен дух, и когато блажения Божи дух дойде при вас,тогава ще го обичате и ще бъдете в покой, въпреки премеждията.

Душа, придобила смирение, винаги се съобразява с Бога и си мисли: „Бог ме е създал.Той страда за мен.Той ми прощава греховете ми и ме утешава.Той ме храни и се грижи за мен. Защо тогава трябва да мисля за себе си и от какво да се страхувам, дори ако смъртта ме заплашва?

Господ просветлява всяка душа, предала се на Неговата воля,защото Той казва: Повикай ме в ден на мъка, Аз ще те избавя, а ти ще ме прославиш. 

Душа която е обезпокоена от нещо (каквото и да е), трябва да се допита до Господ и Господ ще и даде разбиране, но това преди всичко е във време на бедствие,недоумение или беда. Като общо правило трябва да ни съветва нашия духовен баща, защото това е по-смирен начин. Хубаво е да се научиш да живееш според Божията воля.Тогава душата живее вечно в Бога и е вечна и спокойна, и от пълнотата и радостта човекът се моли всяка душа да познае Господа, да познае голямата Му любов към нас и колко богато Той ни дава благодат от Светия Дух,който радва душата в Бога. И всички неща са скъпи за душата,защото всичко е от Бога. 

Господ в Своята милост дава на човек да разбере, че трябва да търпи скръб с благодарно сърце. През целия си живот аз нито веднъж не се бунтувах срещу скръбта,но приемах всичко като повеля на Божията ръка и винаги съм предлагал благодарност на Бога, поради което Господ ми позволи да понеса всяко страдание леко.

Никой на тази земя не може да избегне страданието; и въпреки че страданията които Господ изпраща, не са големи, хората си ги представят отвъд силите си и са смазани от тях.Това е така, защото те няма да смирят душите си и да се ангажират с волята на Бог.

Но самия Господ ръководи със Своята благодат онези,които са предадени на Божията воля, и носят всичко с постоянство заради Бога, Когото са обичали,обичат и с Него са прославени за винаги. Невъзможно е да се избяга от скръбта в този свят, но човекът който е предаден на Божията воля по-лесно понася скръб, виждайки и разбирайки я, но се уповава на Господ и така скръбта преминава. 

Когато Божията Майка застана в подножието на Кръста, дълбочината на скръбта и беше немислима, защото Тя обичаше своя Син, повече отколкото всеки може да осъзнае. И знаем че колкото по-голяма е любовта, толкова по-големи са страданията. По законите на човешката природа, Божията Майка не би могла да понесе страданието си, но тя се подчини на Божията воля и Светия Дух я подкрепи и й даде сили да понесе тази скръб.

По-късно след Възнесението Господне, Тя се превърна в голямо утешение за всички Божий хора в тяхното страдание.

Господ ни дарява със Светия Дух, и човекът, в който живее Светия Дух, чувства че има рай в  себе си. Може би ще си кажеш, „защо нямам и аз такава благодат?”. Защото не си се предал на Божията воля а живееш по свой собвствен начин. Погледнете човекът,който обича собствения си път. Душата му никога не е в мир и винаги е недоволна. Това не е правилно и не трябва да бъде така, но човек който изцяло е предаден на Божията воля, може да се моли с чист ум и чисто сърце, и душата му обича Господа и намира всичко за приятно.

Така Пресветата Богородица се подчинила на Бога: „Ето слугинята на Господ, да ми бъде според твоето слово, тогава думите на Господ написани в Евангелията на Светия Дух щяха да живеят в душите ни и целият свят щеше да бъде изпълнен с Божията любов, и колко красив би бил животът на земята! И въпреки че в Божиите думи се чуват дължината и широчината на Вселената от толкова много векове, хората не ги разбират и няма да ги приемат. Но човекът, който живее според Божията воля ще бъде прославен на небето и на земята.Човекът, предаден изцяло на Божията воля е зает само с  Бога. Божията благодат му помага да продължи в молитва. Въпреки че той може да работи или да говори, душата му е погълната от Бога, защото се е предал на Божията воля, поради което Господ се е погрижил (за него).

Има легенда, че един разбойник срещнал Светото Семейство, когато пътували в Египет, но не им навредил: и като видял Детето, казал,че Бог и да стане плът, Той няма да бъде по-красив от това дете. И ги оставил да си отидат с мир. Какво учудващо нещо е че разбойник, който като звяр не щади никого, не дръзва нито да дразни нито да наранява Светото Семейство! При вида на Детето и неговата Майчица сърцето на Разбойника омекна и беше докоснато от Божията благодат.

Така беше и с дивите зверове, които станаха нежни, когато видяха мъченици и свети хора, и не им причиниха никаква вреда. И дори дяволите се страхуват от кротката и смирена душа, която ги побеждава чрез послушание, трезвост и молитва.

Друго, за което да се удивите - разбойникът се смилил над Небесния Господ, но първосвещениците и старейшините Го предадоха на Пилат,за да бъде разпнат. И това беше, защото те не се молеха и не търсеха просветление от Господ, за това какво трябва да правят и как.Така често се случва лидерите и техните хора да желаят добро, но да не знаят къде да го търсят. Те не знаят че е в Бога и идва от Бога. Винаги трябва да се молим на Господ да ни каже какво да правим и Господ няма да ни остави да се заблудим.

Адам не беше достатъчно мъдър да попита Господа за плода, който му даде Ева, и така той падна и загуби Рая.

Давид не попита Господ дали би било добре , ако той взема Витсавея за жена и така изпадна в греховете на убийството и прелюбодеянието. Така е и с всички светии,които съгрешиха.Съгрешиха, защото не бяха призовали Бога да ги просветли и помогне. Свети Серафим Саровски казва: „Когато говорих за себе си чество грешах.” Но има и незначими грешки, можем да наблюдаваме такива дори и в Божията майка. Свети Лука ни казва че, когато Тя и Йосиф се връщали от Йерусалим, Тя не знаела къде е нейният Син, предполагайки, че Той пътува с техните роднини и познати и едва след като три дни са го търсили, са го намерили в Храма в Йерусалим да разговаря със старейшините.

Така единствено Господ е всезнаещ, и всеки един от нас,който и да е той, трябва да се моли на Бога за разбиране и да се консултира с духовния си баща, за да избегне грешки.

Светия Дух ни поставя всички по различни пътища; един живее в безмълвна самота в пустинята, друг се моли за човечеството; друг пък е призован да служи на Христовото стадо; на четвърти се дава да проповядва на страданието; докато друг служи на ближния си чрез неговите блага или чрез плодовете на неговия труд- и всичко това са дарове на Светия Дух, дадени в различна степен на един човек тридесет пъти, на друг шестдесет или сто. 

Ако се обичахме един друг в простотата на сърцето,Господ чрез Светия Дух би ни показал много чудеса и би ни разкрил големи мистерии. Бог е ненаситна ЛЮБОВ.

Умът ми е арестуван от Бога и оставам да пиша...Колко ясно ми е че Господ ни управлява. Без Него дори не можем да мислим добро.Следователно ние трябва смирено да се предадем на Божията воля, за да може Господ да ни напътства. (Амин!)

Превод от английски, Г.С. (виж. оригинала) или чуй аудио



Read 563 times