Sunday, 31 December 2017 12:25

Ницше “срещу“ Исус Христос

Written by Далас Уилард

Поместеният тук материал е съкратена версия на лекция на Далас Уилард, чийто авторски права са притежание на Veritas Forum. Материалът е публикуван със съгласието на Veritas Forum и ако искате да се запознаете с оригиналната видео-лекция (на английски) моля посетете следният линк.

Не е лесно да се говори за Ницше нито пък за Исус Христос. Удивително е как имена, личности и концепции биват корозирани, така че понякога истинността и същността им биват скривани. Но тук ще се опитаме да симпатизираме и на Ницше и на Христос и да чуем какво те наистина са искали да кажат.

Така че нека започнем с Ницше. Той наистина се е превърнал във важна фигура на съвременният свят и култура, защото той наистина представя нещо което е започнало да се случва още във времената когато е живял, въпреки че самият той не се е насладил приживе на “успехът си“/известността си.

Тезите които Ницше представя не са лично негови. Той не е бил основна движеща сила приживе, нито пък е основна движеща сила днес, но е символ на нещо много по дълбоко...

Казано на Калифорнийски жаргон, Ницше е успял да улови вълна на промяна в нещото което още по времето му бихме могли само бегло да наречем Християнска култура.

Той практически е осъзнал, че по негово време е имало дълбока съпротива срещу силата на бездуховно изповядваната Християнска идеология.

Както и днес,  хората машинално са казвали че вярват в Бога, но още тогава е било ясно че не е идело реч за истинна вяра в Бога. Хората са вярвали в техните собствени способности и капацитет да формират общества и групи защитаващи техните собствени интереси, за често съвсем травиални неща. Ницше просто е прозрял това! Не забравяите че от позицията на съвременният човек е доста трудно да си представим мащабите в които на времето се е разпростирала религиозността и Християнската култура, но те наистина са били големи. И изследвайки ги Ницше е видял ирелевантността на Бог към онова, което наистина се е случвало в научният, моралният и културният живот.

А онова което се е случвало е именно протест срещу система от лицемерие, протест срещу социална система с която самият Ницше не е могъл да съжителства.

Науката по това време е започнала все повече и повече да се разграничава от теологията, църквата и Бог. Това може да не Ви звучи странно днес, но това е защото вече сме свикнали свободно да приемаме идеята, че може да си най-добре образованият и информиран човек, без изобщо да си набожен...Но до времето на въпросният период на промяна, просто е било считано, както древните са казвали, че теологията е кралицата на науките. И онова, което Ницше е доловил е че промяната за която говорим вече се е случила и хората не са били честни спрямо това.

И именно това е значението на неговата известна фраза „Бог е мъртав“. С това Ницше не обявява че е убил Бог или пък че е доказал че Бог е умрял. По скоро той казва че начинът по който функционира нашата култура не би се променил с нищо, ако и Бог да беше мъртав...

Ницше e представител на определено течение на академичният живот и познанието,произлизащо от този период и което и до ден днешен са приема автоматично в редица аспекти. Бих могъл да нареча това течение на познанието конструктивизъм – което значи че светът който познаваме е конструкция на нашият мозък, език и социални структури. Ницше е смятал тази визия за света подтискаща...А именно че идеята за формираните по този начин конструкции са ограничаващи за хората и хоризонтите които те чертаят дават изява не на истина а на власт...

По този начин просто се губи способността на ума да осъзнае истинският Свят...И всичко което остава са визии и начинът по който ги подреждаме в хоризонта на свойте желания...

Така че за Ницше борбата за власт се превръща в основен принцип на всичко, включително акадимичният, духовният, църковният или какъвто и да е бил живот...Бих искал просто да продължа с изричение от неговата “Генеалогия на морала“, есе 3, раздел 7: „Всяко животно, включително философският звяр (човекът), инстиктивно се стреми към оптималните условия при които би могло да реализира своята власт/сила...(Пътят за който говоря не води до щастие, а до власт.)”.

Целта на живота не е в постигането щастие, а в придобиването власт...

Това е което той нарича желание за власт. Онова което хората искат е да упражнят своята сила и власт и всичко останало което правят, наричайки го истина или свещеност или както и да е, е всъщност израз на това желание за власт. И именно от това произлиза и конструктивизмът, което отново е конструиране на свят подходящ за осъществяването на нашата власт.

Ницше също представя начинът по който Юдео-Християнската етика става доминантна – това е игра на власт в полза на слабите хора, които са били възмутени но и достатъчно умни, за да накарат силните да мислят че са грешни затова че са силни. И блажени бедните, блажени скърбящите, но не и тези които са силни. И робският морал на Библията, както той го нарича, е просто умен инструмент в борбата за власт. Версията на интелекта която Ницше приема, е всъщност онова което наричаме феноменализъм – това е начин на представяне на света чрез формите на нашите визии или както Ницше ги нарича перспективи, така че всичко което осъзнаваме са нашите перспективи...По този начин всичко което ни остава е усъвършенстване на личните ни желания...

Въпреки че често е наричан нихилист, Ницше всъщност не е бил такъв . Той е имал доста здравословен начин на живот, чиято основна идея е била, че живеейки под егидата на задоволяване на собствените си желания, степента в която човек успява, е степента в която индивидът е добър и здрав човек. И наистина 19 век е бил период на бурно развитие на научно-техническият прогрес, което от своя страна се е свързвало с все по нарастващо усещане за загуба на човешка индивидуалност. И това е генерална тенденция произтичаща също от конструктивизма, който заключва умът в собственият си малък свят и превръща себедоволният-егоцентризъм в основната характерна черта на модерната личност. И трябва ли да Ви казвам че Ницше печели!

Спомнете си как коментирах гледането на телевизионни реклами, чийто основен фокус е почти 100%-во насочен към материализиране на егоцентричните ни желания. По такъв начин Ницше ни поставя в позиция при която при, примерно избирането на подходящ университет, основният ни преоритет е степента за личен успех, която би имал ако дойдеш и учиш при нас...Може да се каже нещо относно обществото, почти нищо за семейството, но отново много ще бъде казано относно индивидуалната креативност и капацитетът за материализиране на Вашият труд, за което ще получавате много пари.

Така че това което виждаме при Ницше е практическо изпълнение на насоките на модернизмът, чиято основна характеристика е отричане на миналото като модел за настоящето. Така че модернизмът е период в който новите философи се опитват да прекалкулират същността на моралността не през призмата на миналото, а в рамките на истини генерирани в контекста на тяхното ново мислене...

И както Алистър Макинтайър е обрисувал доста добре в своята книга “Чия правда и чия рационалност“, където егоцентричното човешко желание е представено като достатъчно добър мотив за това да правиш каквото искаш. Но това не е било така до настъпването на периода на модернизма, носещ със себе си артифакта на личноста сама със себе си...И тогава Ницше пита, и какво става със сериозните учени и философи на деня?

И той казва че в новото време именно те, учените, философите, писателите, студентите и пр. са хората представящи естетиката и моралът, а не монасите, духовенството и свещените книги. Та имено те (учените...) са онези отричащи се от собственото си благо (бел ред Галилео, Коперник...) в името на истината, но тези хора също са далеч от това да бъдат свободни умове, тъй като те все пак вярват в истината...Интересно, но така както Ницше го обяснява, преследвайки истината те (учените...) все пак следват пътят чертан от техните собствени желания...

По такъв начин истината се превръща просто в нещо като друга страст. Тоест това отново е нещо идващо от самите нас, от нашите собствени вярвания и желания...

И именно това е начинът по който Ницше убедително печели първият рунд от битката на противопоставянето му с Исус, Христос ако предпочитате. Надявам се че сте успели да видите, че критикуваното от Ницше засяга много малко Христос, но по една или друга причина то (учението на Ницше) бива представяно именно така (като критика към Христос и учението му...). Tака че в новото време няма общодостъпна морална институция направляваща личностното и културното развитие. Например ако някой иска да стане добър по математика, история и пр, Вие знаете къде да го пратите – в Университет. Но ако някой иска да стане добър човек, къде бихте го пратили? В иниверситет? 

И отново на преден план излиза Ницше, защото когато няма универсална морална институция всичко което остава е желание..., всичко което остава е импулс.

Започвайки да акцентирам върху Исус Христос, бих искал да Ви помоля да се опитате да помислите за него като за значима личност в сферата на информцията. Това е бремето на човешкият живот, да намери подходяща база за човешко осъществяване в науката и знанието. Е, в съвремието ние сме доста склонни да приемем че именно науката е водеща, но аз не винаги съм толкова сигурен в това, защото когато питам свойте студенти: “вярвате ли в отговорите дадени от Вас на теста...„, те се смеят и казват: „в нашата съвременна култура важното е да дадеш правилните отговори, но не задължително да вярваш в тях...”!

Така че в сърцето на проблема между Ничше и Исус Христос стой истината и нейната връзка с човешката свобода, благоденствие и осъществяване...

Но себедоволният егоцентризъм на съвремието ни кара да се затваряме в самите себе си, като по такъв начин нашите желания(страсти) се превръщат в основната реалност на нашият живот...Така свободата бива тълкувана предимно като свобода от...Декарт например осъзнал че е свободен от светът около него, но остава въпросът как той остава свързан с този/реалният Свят...И декларацията за свобода направена в затворен в себе си интелект губещ истинна връзка с реалността е някакъв вид затворничество, при което преследването на нашите страсти и желания се превръща в основна концепция за човешко осъществяване и благоденствие...

Но гореописаното затворничество работи по схемата: някой пита – какво да правя? И ние му отговаряме – прави каквото пожелаеш...Но често честният човек отговаря – не знам какво искам. Ето по какъв начин Ницше и себедоволно-егоцентичната свобода на желанието ни заключват, като често ние не знаем какво наистина искаме. В така описаната структура желанието, като себедостатъчен капацитет за действие се превръща в импулс за такова...Защото  като живи същества ние трябва да действаме, но колкото и да е странно ние се затваряме в свят, в който ние желаем да желаем. Тоест имаме виагра общество – да за какво е виаграта? Тя стимулира именно желанието ни да желаем...Но Ърнест Баркър, добре познат политолог от миналото казва, че “в сърцето на демокрацията стой изборът, а не нещо вече избрано...“. Но виждате че желанието да желаем ни държи в затворен в себе си свят.

Така че ще се опитам да представя традиция изразяваща нещо различно от затворен в себе си интелект/свят. Ще прочета нещо от Тиърдс Гриин, писал към края на миналия век. Той казва, че когато говорим за свобода, трябва да внимаваме точно какво имаме в предвид. И ние имаме в предвид свобода като позитивната сила с която всеки човек осъществява собствената си житейска философия и признава на другите правото да бъдат и благоденстват. Това е коренно различна концепция за свобода, способстваща за отворено към Света мислене...

Така че има и друга визия за Света, която е съществувала доста преди модернизмът. Тя е представена в Старият Завет, в Новият Завет, в ученията на Св. Августин и др, където Бог е създателят и първопричината която твори.

Вътрешната светлина, вътрешният глас е Бог и Той взаимодейства с умът позволявайки му да опознава Света, такъв какъвто Той го е създал, като насочва желанията ни към отворена към Света истина/реалност.

И това е традиция/концепция развиваща се от древността до наши дни според която нашият разум пресъздава разбирането ни за Светът около нас, което според някои учени отхвърля възможността за изместване на истината даваща истинска свобода...Така имаме нужда от повече от индивидуална истина за да сме свободни, имаме нужда от общество.

По такъв начин осъществяването ни като хора става в общество, в което хората вярват в истината и желанията им могат да растат/творят, но не сами за себе си. 

И отново ако поне за момент помислите за Исус не като за осветено-религиозна персона, а като за човек който наистина е знаел какво говори, и си представите че Той е тук със своята селска общност от ученици и последователи, и им казва: „ако живеете на дело онова което Ви казвам, тогава сте наистина мой чеда и като такива ще познаете истината за живота, като разбира се тук говорим също и за царството Божие, същността на Светът, както и какво представляват обществото, любовта и тн. Така Вие ще познаете истината, която ще Ви направи свободни”.

И нека сега мислим за истината като за капацитетът даващ ни възможност за пълноценно, отворено към реалността и Света живеене.

Така че реваншът на задочният спор между Исус Христос и Ницше е в живеенето. Реваншът е във Вашият Живот.

Но вие сте същества на Ницшиевата култура, аз също съм...Всички с ме в това, ние живеем в Ницшиев свят. И въпросът е дали можем да намерим свобода в този свят?

И сега Исус казва: ”ако с делата си изпълните мойте учения, ще бъдете мой ученици а Аз ваш учител. И Вие ще научите истината за животът и Светa, като по такъв начин ще намерите истинското осъществяване като човешките същества, които сте създадени да бъдете”.

Никой до сега не е успял да постигне човешкото си осъществяване по начинът който Ницше препоръчва. Самият Ницше не го е направил. И аз не казвам това за да злепоставя Ницше. Напротив аз доста му симпатизирам. На практика той е един от хората увлекли ме във философията. И това беше имено поради проницателността, с която той говори за реални житейски проблеми. И ние трябва да бъдем проницателни като него, но не бива да го правим следвайки неверните му предположения за затвореният в собствените си желания човешки интелект. И лично аз вярвам че начин да направим това е да вземем ученията на Исус и критично, но практически ги приложим в животът си. Това е единственият тест. И ако тестът на животът Ви покаже, че всъщност Исус печели вторият рунд, това не би било срам за Ницше, а наша възможност за свобода...

P.S. За владеещите добре английски бих препоръчал да чуете също и въпросите и отговорите след лекцията, които започват от 53 мин и 43 сек на видео-лекцията

Превод, Рости...........

 

Read 585 times
Login to post comments